Христо Ботев

ДО МОЕТО ПЪРВО ЛИБЕ


Остави таз песен любовна, 
не вливай ми в сърце отрова - 
млад съм аз, но младост не помня, 
пък и да помня, не ровя 
туй, що съм ази намразил 
и пред тебе с крака погазил.

Забрави туй време, га плачех 
за поглед мил и за въздишка: 
роб бях тогаз - вериги влачех, 
та за една твоя усмивка, 
безумен аз светът презирах 
и чувства си в калта увирах!


Забрави ти онез полуди, 
в тез гърди веч любов не грее 
и не можеш я ти събуди 
там, де скръб дълбока владее, 
де сичко е с рани покрито 
и сърце зло в злоба обвито!


Ти имаш глас чуден - млада си, 
но чуйш ли как пее гората? 
Чуйш ли как плачат сиромаси? 
За тоз глас ми копней душата, 
и там тегли сърце ранено, 
там, де е се с кърви облено!


О, махни тез думи отровни! 
Чуй как стене гора и шума, 
чуй как ечат бури вековни, 
как нареждат дума по дума - 
приказки за стари времена 
и песни за нови теглила!


Запей и ти песен такава, 
запей, девойко, на жалост, 
запей как брат брата продава, 
как гинат сили и младост, 
как плаче сирота вдовица 
и как теглят без дом дечица!


Запей, или млъкни, махни се! 
Сърце ми веч трепти - ще хвръкне, 
ще хвръкне, изгоро, - свести се! 
Там, де земя гърми и тътне 
от викове страшни и злобни 
и предсмъртни песни надгробни...


Там... там буря кърши клонове, 
и сабля ги свива на венец; 
зинали са страшни долове 
и пищи в тях зърно от свинец, 
и смъртта й там мила усмивка, 
а хладен гроб сладка почивка!


Ах, тез песни и таз усмивка 
кой глас ще ми викне, запее? 
Кървава да вдигна напивка, 
от коя и любов немее, 
пък тогаз и сам ще запея 
що любя и за що милея!...


Първата редакция на стихотворението е печатана във в. "Дума на българските емигранти" (1871 г.) под заглавие "До либето ми". Творбата има автобиографичен характер. "Наръчник за социално вслушване" е определението, което дава на тази твобра изследователят на Ботев Валери Стефанов.